По-важни становища на НАП по ЗДДФЛ за 2020 г.

Статията е част от най-новия брой на печатното списание „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“ – бр. 47 за месец октомври. В списанието са включени цели експертни анализи по последни промени и важни теми в ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ + практически съвети и насоки относно регистрация и услуги по системата OSS.
 
Ето конкретно какви теми са включени в октомврийския брой на списанието:
 
✓ Доставки на услуги, обхванати от системата OSS
✓ Кратък обзор на по-важните становища на НАП по прилагането на ЗДДС за 2020 г.
✓ Кратък обзор на по-интересната административна практика на НАП по ЗКПО за 2020 г.
✓ Деклариране и облагане по ЗДДФЛ на доходи, получени от физически лица с наложен платеж
✓ Кратък обзор на по-важните становища на НАП по ЗДДФЛ за 2020 г.
 
В списанието ще намерите и:
- Данъчно-осигурителен календар за м. ноември 2021 г.
- Данъчно-осигурителен календар за м. декември 2021 г.
- Данъчно-осигурителен календар за м. януари 2022 г.
 
Цялото списание с всички теми можете да поръчате тук >>
 
А ето и част от експертния анализ на Мина Янкова относно по-важните становища на НАП по ЗДДФЛ за 2020 г.:
 
 
Такова е например становище с изх. № 3_661/30.04.2020 г. В него експертите на НАП отговарят на въпроси, свързани с облагането и декларирането на доходи от социални помощи, получени от  физическо лице в чужбина.

От изложената фактическа обстановка става ясно, че за периода от 01.01.2019 г. до 25.06.2019 г. физическо лице е получило суми в Кралство Холандия, като социални помощи – Bbz uitkering и като субсидия за наем и здравна застраховка, която е била за част от наема на обитаваното жилище и задължителната медицинска застраховка, която е плащало.

Предвид описаната в запитването фактическа обстановка е поставен въпросът следва ли тези суми да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и как следва да бъдат представени в нея – като доходи от чужбина или като социални помощи?

Имайки предвид, че в казуса се поставя въпрос за получени от чужбина доходи, отношение по него е взела и Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП, в чийто отговор, се посочва, че позовавайки се единствено на посочената в запитването информация, може да се отбележи, че посочените доходи попадат в обхвата на чл. 22 „Други доходи“ от СИДДО с Холандия, което ограничава правото на Холандия да ги облага, когато са получени от местни лица на България. (това третиране на дохода се запазва и при действието на новата СИДДО между България и Холандия, която влиза в сила от 01.01.2022 г., бел. ред.)

Имайки предвид вътрешното данъчно законодателство на България, следва да се съобрази следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
 което има постоянен адрес в България, или
 което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
 което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
  чийто център на жизнени интереси се намира в България.

За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната (чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ).

В конкретния случай, според изложеното в запитването, данъчно задълженото лице е с постоянен адрес в България и пребивава трайно в страната от 25.06.2019 г. до момента. Следователно за 2019 г. пребивава повече от 183 дни в България и поради това е местно лице за Република България.

Нормата на чл. 6 от ЗДДФЛ регламентира, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Последните са посочени неизчерпателно в чл. 13 от ЗДДФЛ. В тази връзка и доколкото в запитването липсва необходимата подробна информация, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ е посочено, че не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт.
 
Целия анализ можете да прочетете в броя на списанието, като го поръчате тук >>