Какво е точното определение за „работодател по основното трудово правоотношение” в смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ?
Законът за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ не дава легално значение на това определение. Законово е определено,че разпоредбите на нормативният акт, ако не могат да се приложат съгласно точния им смисъл, е прието да се тълкуват съобразно смисъла на разпоредби от други нормативни актове. На основание т. 12 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, "основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Разпоредбата на т. 27 от § 1 от ЗДДФЛ, дефинира че "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
3 Коментари