Въпрос: Проведохме тим билдинг за нашите служителите. За този разход имаме фактура, която включва хотелски услуги. На касовия бон към фактурата услугите са разделени по видове, по следния начин: 1. хотел и 2. масажни процедури. Считаме, че тези разходи са без право на данъчен кредит, тъй като ги определяме разходи като представителни. Може ли тези разходи да бъдат признати за данъчни цели? Какви документи са необходими за това?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева. Отговорът е включен в най-новия брой на счетоводното списание 10 с ДДС - брой 21, януари 2023. В списанието ще намерите още 17 експертни решения за счетоводство, данъци, начисляване на амортизации и други. Вижте списанието и темите в него тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева. Отговорът е включен в най-новия брой на счетоводното списание 10 с ДДС - брой 21, януари 2023. В списанието ще намерите още 17 експертни решения за счетоводство, данъци, начисляване на амортизации и други. Вижте списанието и темите в него тук >>
А ето и отговора на казуса:
При дефинирането на представителни разходи за целите на ЗКПО се ползва определението за представителни и развлекателни цели, разписано в чл. 62 от ППЗДДС. Съгласно текста на нормата представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
Разпоредбата не обхваща организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.
По принцип предоставянето на стоки и услуги на персонала за сметка на работодателя не се определя като представителен разход, а евентуално като социален разход, предоставен в натура, ако придобивките отговарят на определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като възнаграждения на персонала (в натура или в пари) или като разходи, несвързани с дейността.
В конкретния случай, ако разходите се поемат изцяло от работодателя и няма доплащания от работниците, бихте могли да ги третирате като социален разход, предоставен в натура, при условие че придобивката е общодостъпна за всички наети лица в предприятието. В този случай, след облагането на разхода с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, разходът и данъкът върху него са данъчно признати на основание чл. 206 от ЗКПО.
Ако разходите подлежат на възстановяване от служителите в пълен размер, те следва да се отчетат като разчет (вземане от служителите), не представляват счетоводен разход и съответно нямат отношение към данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.
Ако разходите не отговарят на едно от двете или и на двете условия по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, т.е. не са общодостъпни и/или не са предоставени в натура, те ще представляват доходи от трудови правоотношения на лицата в пари или в натура по чл. 24 от ЗДДФЛ и следва да бъдат обложени по този начин.
Счетоводните разходи за трудови възнаграждения са данъчно признати за целите на ЗКПО без допълнителни условия.
В случая считаме за по-малко вероятна възможността разходите да могат да се определят като несвързани с дейността и съответно данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Източник: Счетоводно списание 10 с ДДС - брой 21, януари 2023. Вземете го от тук >>
При дефинирането на представителни разходи за целите на ЗКПО се ползва определението за представителни и развлекателни цели, разписано в чл. 62 от ППЗДДС. Съгласно текста на нормата представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии.
Разпоредбата не обхваща организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.
По принцип предоставянето на стоки и услуги на персонала за сметка на работодателя не се определя като представителен разход, а евентуално като социален разход, предоставен в натура, ако придобивките отговарят на определението в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като възнаграждения на персонала (в натура или в пари) или като разходи, несвързани с дейността.
В конкретния случай, ако разходите се поемат изцяло от работодателя и няма доплащания от работниците, бихте могли да ги третирате като социален разход, предоставен в натура, при условие че придобивката е общодостъпна за всички наети лица в предприятието. В този случай, след облагането на разхода с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, разходът и данъкът върху него са данъчно признати на основание чл. 206 от ЗКПО.
Ако разходите подлежат на възстановяване от служителите в пълен размер, те следва да се отчетат като разчет (вземане от служителите), не представляват счетоводен разход и съответно нямат отношение към данъчния финансов резултат за облагане с корпоративен данък.
Ако разходите не отговарят на едно от двете или и на двете условия по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, т.е. не са общодостъпни и/или не са предоставени в натура, те ще представляват доходи от трудови правоотношения на лицата в пари или в натура по чл. 24 от ЗДДФЛ и следва да бъдат обложени по този начин.
Счетоводните разходи за трудови възнаграждения са данъчно признати за целите на ЗКПО без допълнителни условия.
В случая считаме за по-малко вероятна възможността разходите да могат да се определят като несвързани с дейността и съответно данъчно непризнати на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Източник: Счетоводно списание 10 с ДДС - брой 21, януари 2023. Вземете го от тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари