Фирма закупува вода и плодове за служители. Признава ли се за разход поне водата, също така и ДДС-то, при положение че по Кодекса на труда сме длъжни да пазим здравето на служителите ни? НАП в практиката как приема такива типове разходи?
Отговор на въпроса даде експерт Трендафил Василев в книгата „Данъчните закони в практиката – решения на казуси“ с цели 141 експертни решения на най-новите казуси в практиката Ви! Вземете книгата от тук >>
А ето и отговора на въпроса:
Поставеният въпрос за безвъзмездното предоставяне от предприятието на вода и плодове на служителите във връзка с данъчното законодателство, може да се разгледа от два аспекта – от гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и от гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
По отношение ЗКПО:
Ако това се осъществява по реда на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трябва да са изпълнени условията и реда, определени с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г., издадена от министъра на труда и социалната политика (МТСП) и министъра на здравеопазването. Важно е да се отбележи, че по смисъла на наредбата понятието „храна" е това по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за храните, което включва водата и плодовете (раздел IV, т. 1. на писмо изх. № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. на МТСП относно прилагането на Наредба № 11, във връзка с § 2 от Заключителните разпоредби на същата).
Съгласно чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Същите са признати разходи за данъчни цели, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Това означава, че ако предприятието предоставя вода и плодове на служителите си на основание чл. 285 от КТ, по реда и при условията на Наредба № 11/ 21.1 2.2005 г., отчетените разходи ще бъдат признати разходи за целите на ЗКПО, когато са документално обосновани. В този случай разходите не са обект на облагане с данък върху разходите.
Водата и плодовете може да се предоставят и на основание чл. 294 от КТ по реда и начина на чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тогава данъчното третиране е съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура по смисъла на т. 34 от ДР на закона. Данъкът се определя съгласно чл. 212 при данъчна ставка 10 на сто. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.
По отношение ЗДДС:
Ако безплатната вода и плодове се предоставят на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/ 2005 г., то съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за водата и плодовете, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
В случай че разходите за безплатна храна, предоставяна на работниците, не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба №11/ 2005 г. и същите се определят като разходи, извършени на основание чл. 294 от КТ, то за дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Източник: „Данъчните закони в практиката – решения на казуси“. Вземете книгата тук >>
А ето и отговора на въпроса:
Поставеният въпрос за безвъзмездното предоставяне от предприятието на вода и плодове на служителите във връзка с данъчното законодателство, може да се разгледа от два аспекта – от гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и от гледна точка на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
По отношение ЗКПО:
Ако това се осъществява по реда на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), трябва да са изпълнени условията и реда, определени с Наредба № 11 от 21 декември 2005 г., издадена от министъра на труда и социалната политика (МТСП) и министъра на здравеопазването. Важно е да се отбележи, че по смисъла на наредбата понятието „храна" е това по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за храните, което включва водата и плодовете (раздел IV, т. 1. на писмо изх. № ПК 25-3 от 31.08.2006 г. на МТСП относно прилагането на Наредба № 11, във връзка с § 2 от Заключителните разпоредби на същата).
Съгласно чл. 11 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Същите са признати разходи за данъчни цели, когато са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Това означава, че ако предприятието предоставя вода и плодове на служителите си на основание чл. 285 от КТ, по реда и при условията на Наредба № 11/ 21.1 2.2005 г., отчетените разходи ще бъдат признати разходи за целите на ЗКПО, когато са документално обосновани. В този случай разходите не са обект на облагане с данък върху разходите.
Водата и плодовете може да се предоставят и на основание чл. 294 от КТ по реда и начина на чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тогава данъчното третиране е съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО като социални разходи, предоставени в натура по смисъла на т. 34 от ДР на закона. Данъкът се определя съгласно чл. 212 при данъчна ставка 10 на сто. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.
По отношение ЗДДС:
Ако безплатната вода и плодове се предоставят на основание чл. 285 от Кодекса на труда, при условията и по реда на Наредба № 11/ 2005 г., то съгласно чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за предприятието ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за водата и плодовете, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
В случай че разходите за безплатна храна, предоставяна на работниците, не попадат в обхвата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба №11/ 2005 г. и същите се определят като разходи, извършени на основание чл. 294 от КТ, то за дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Източник: „Данъчните закони в практиката – решения на казуси“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари