Данък върху разходите и право на ДК за осигуряване на вода и кафе за служители

На основание чл. 70, ал. 3, т. 6 от ЗДДС за храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от КТ, не е предвидено ограничение на правото на приспадане на ДДС. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за храната и/или добавките към нея, е необходимо същата да е предоставена по реда на чл. 285 от Кодекса на труда (КТ), и случая да попада в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда по смисъла на Наредба № 11 от 21 декември 2005 г.

 

Съгласно чл. 11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. 

 

Следва да имате предвид, че в закона е предвидено определение на социалните разходи, предоставени в натура, в §1 т. 34. "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

 

Ако разходите за храна и напитки не са предоставени във връзка с нормите  на КТ и не попадате в хипотезите за специфичен характер на дейността и специфична организация на труда по смисъла на Наредба № 11, тогава няма да имате право на данъчен кредит по ЗДДС и ще дължите данък върху разходите по ЗКПО.

 

Казусът и неговия отговор са взети от печатното издание "Книга за счетоводителя - зелена светлина на правилното процедиране", актуализирано за 2018! Вижте повече тук >>