Въпрос: Дружество, регистрирано в България, упражнява дейност - електронна търговия - посредством два собствени електронни магазина. Продажбите на въпросните два електронни магазина са изцяло насочени извън България. Предимно САЩ, Австралия, Канада и Великобритания. Дружеството не разполага със собствена стока, а продава на принципа дропшипинг и стоките, които продава, се намират на територията на Китай и САЩ. При постъпила поръчка дружеството я подава към доставчик в Китай или САЩ, които от своя страна я опаковат и изплащат директно до клиента в неговата държава. За получаване на плащанията дружеството използва два платежни метода: PayPal (само за клиенти с регистриран PayPal акаунт, а не с карта) и Stripe (за обработка на дебитни, кредитни карти). При така изразените обстоятелства, попада ли дружеството под изискванията на Наредба Н-18 и какъв е териториалният обхват на въпросната наредба?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева в книгата „Двойно ръководство: ТРЗ и Счетоводство“. За още готови решения на казуси за трудови правоотношения, осигуряване, обезщетения, счетоводство, ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОПК, ЗМДТ, Наредба Н-18 вземете книгата от тук >>
А ето и отговора от експерт Илиева:
Относно териториалния обхват на Наредба № Н-18 има трайна практика на НАП, съгласно която изискванията за използване на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
Тъй като Наредба № Н-18 регулира продажбите на стоки и услуги, извършвани в търговски обект, на първо място следва да се изходи от определението в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, според което "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Видно от определението, търговският обект представлява физическо място и за да са приложими разпоредбите на Наредба № Н-18, следва това място да се намира на територията на България.
Когато се извършват продажби по електронен път (електронна търговия), са приложими разпоредбите на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Съгласно чл. 19 от ЗЕТ изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава членка на Европейския съюз. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.
При определяне териториалния обхват на Наредба № Н-18 като местоположение на търговския обект при електронна търговия НАП приема физическото място, от което доставчикът на услугите упражнява дейността си и което е оповестено на получателите на услугите и на компетентните органи по смисъла на горецитирания текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ. Ако това място се намира на територията на България, продажбите от електронния магазин попадат в териториалния обхват на Наредба № Н-18. За целта е без значение кое е мястото на изпълнение на самата доставка, определено съгласно правилата на чл. 21 и следващите от ЗДДС, още повече, че правилата за определяне мястото на изпълнение в ЗДДС в голяма част от случаите не отчитат мястото, където физически се извършва доставката и служат по-скоро за определяне на юрисдикцията за дължимост на данъка.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и Счетоводство“. Вземете книгата тук >>
А ето и отговора от експерт Илиева:
Относно териториалния обхват на Наредба № Н-18 има трайна практика на НАП, съгласно която изискванията за използване на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
Тъй като Наредба № Н-18 регулира продажбите на стоки и услуги, извършвани в търговски обект, на първо място следва да се изходи от определението в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, според което "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Видно от определението, търговският обект представлява физическо място и за да са приложими разпоредбите на Наредба № Н-18, следва това място да се намира на територията на България.
Когато се извършват продажби по електронен път (електронна търговия), са приложими разпоредбите на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Съгласно чл. 19 от ЗЕТ изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава членка на Европейския съюз. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.
При определяне териториалния обхват на Наредба № Н-18 като местоположение на търговския обект при електронна търговия НАП приема физическото място, от което доставчикът на услугите упражнява дейността си и което е оповестено на получателите на услугите и на компетентните органи по смисъла на горецитирания текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ. Ако това място се намира на територията на България, продажбите от електронния магазин попадат в териториалния обхват на Наредба № Н-18. За целта е без значение кое е мястото на изпълнение на самата доставка, определено съгласно правилата на чл. 21 и следващите от ЗДДС, още повече, че правилата за определяне мястото на изпълнение в ЗДДС в голяма част от случаите не отчитат мястото, където физически се извършва доставката и служат по-скоро за определяне на юрисдикцията за дължимост на данъка.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и Счетоводство“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари