Осчетоводяване на премии за съдружници

 
А ето и конкретния казус и неговото решение:
 
Въпрос: Дружество има голяма печалба за 2020 г. Възможно ли е съдружниците да си раздадат премии, които да са разход за дружеството? Ако да, до каква сума не би се считало за скрито разпределение на печалба и как биха се осчетоводили? Единият от съдружниците има и трудов договор в дружеството.
 
Отговор на въпроса даде експерт Силвия Динова:
 
Съдружниците в дружество с ограничена отговорност могат да получават възнаграждение под формата на:
- трудови възнаграждения, ако полагат труд по трудово договор;
- възнаграждения по договор за управление;
- възнаграждения по граждански договор;
- тантиеми;
- дивиденти.
 
Премии под формата на гласувани, одобрени възнаграждения могат да бъдат определени и да бъдат текущ разход за годината, след като произтичат от граждански и трудови взаимоотношения и има писмен документ, в който е определен размерът им. При гражданските договори ще бъде определен или определяем в самия граждански договор, а при трудовия договор може и с допълнителна писмена заповед на ръководството да бъде уточнен размерът им, освен ако не е определен или определяем от клаузите на договора за управление или трудовия договор.
 
В тази връзка е удачно да се прецени премиите, които могат да се раздадат, по какво взаимоотношение са, за да се прецени в кой от случаите за тях следва да се удържат осигуровки и данък общ доход. При горепосочените хипотези, единствено в случай на дивиденти, не стои казусът за удържане на осигуровки, но пак плащането на премията ще е свързано с удържането на данък общ доход.
 
Дори да бъдат начислени премиите като счетоводен разход за годината, те ще подлежат на регулиране за данъчни цели, защото ще се считат за доход на физическото лице – управител/ служител в годината на изплащане на възнаграждението. Следователно сумата на премиите и осигуровките за тях ще подлежи на увеличение в годишната данъчна декларация за 2020 г. При изплащане на сумите през 2021 г., за финансовата година 2021 г. ще може да се отчетат сумите в намаление в годишната данъчна декларация за следващата 2021 г.
 
Дали ще се счита за скрито разпределение на печалбата, ще зависи от субективната данъчна преценка. Рискът за това е минимален, ако съдружниците имат практика да получават възнаграждения за управлението и в предходни периоди, има приета и одобрена политика за възнагражденията и е ясен механизмът за определяне на сумата на възнагражденията.
 
Определянето на възнаграждението следва да бъде в писмена форма и съобразено с дружествения договор и самите трудови/ граждански договори на лицата. Ако премията е под формата на бонус, следва да има заповед на управителя за размера ѝ и в идеалния случай трудовият/ гражданският договор да предвижда получаването на бонуси, дори да не е уточнен конкретният им размер.
 
Не зависи от размера на сумата на премиите дали ще се считат за скрито разпределение на печалбата, а ще зависи дали има писмен договор с лицето -съдружник и дали има заповед на управителя за определяне на размера на премията. Премията ще бъде счетоводен разход, но най-вероятно няма да бъде признат данъчен разход за периода.
 
За съдружника, който е на трудов договор, ще бъде необходима заповед от управителя за определяне на сумата на премията.
 
Източник: Закон за корпоративното подоходно облагане, чл. 42
 
Разходи, представляващи доходи на местни физически лица
 
Чл. 42. (1) Разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
(2) Алинея 1 не се прилага за разходите, представляващи:
1. основно трудово възнаграждение;
2. допълнително трудово възнаграждение, определено като задължително с нормативен акт;
-------
(3) Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
-------
(5) Разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година.
 

Източник: «Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката». Вземете я тук >>