Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubschetovodstvo.bg

Годишен финансов отчетДанъчно облагане и таксиДДСЗДДФЛЗКПОНазначаванеОтраслово счетоводствоРегистриране на фирмиСчетоводство

Счетоводни аспекти на сделка по продажба през сайт на изпълнител

Уважаеми г-н/ г-жо Счетоводител, представяме Ви един реален казус от практиката на Ваш колега, постъпил в нашата редакция, а именно:

Дружеството ни иска да продаде наши използвани офис мебели и оборудване. Фирма (ИЗПЪЛНИТЕЛ) ни предлага договор, чрез който ще обяви на неин Интернет сайт нашите офис мебели и ще търси крайни купувачи. За услугата при намерен краен купувач ни задължава ние да пуснем фактура към ИЗПЪЛНИТЕЛЯ със стойност, намалена с 35% от обявената цена на съответната мебел. Мебелите няма да се предадат във владение на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, докато не се намери купувач. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма да ни издава фактура за услугата си, фактура ще издаваме само ние на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, а той на свой ред ще си фактурира краен купувач. Води ли се това договор за консигнация или е комисионен договор? На какво основание ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма да ни издава фактура за извършената от него услуга към нас? Какви са счетоводните аспекти?

Решението на казуса, както и на още 114 реални казуса за ДДС, данъци и счетоводство, са публикувани в „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Вижте цялото съдържание на книгата и поръчайте от тук >>
 
Ето част от отговора на експерт Христо Досев:
 
В търговското право продажбите на консигнация са уредени като комисионен договор по смисъла на чл. 348 от ТЗ. Съгласно цитираната норма с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец, а от своя страна доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице. В същото време доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.
 
При продажбата на стоки на консигнация, комисионерът не се явява крайният потребител на стоката, тъй като той я взема от доверителя, но в последствие я продава от свое име, но за сметка на доверителя на трети лица. По този начин комисионерът се превръща в посредник между доверителя и третите лица. При получаване на стоката от доверителя, комисионерът не става неин собственик, поради което той не следва да я признава в своите финансови отчети като стоково-материален запас. Последващата продажба на стоките на третите лица не представлява приход от продажба на стоки, осъществени от комисионера, поради което тази стопанска операция не се отразява във финансовите отчети на комисионера, въпреки че по реда на ЗДДС именно той следва да документира осъществената облагаема доставка на стоки. Единственият приход, който реализира комисионерът в съответствие с изискванията на СС 18 – „Приходи” и който следва да се представи в неговите финансови отчети, е заработеното от него комисионно възнаграждение. От търговско-правна гледна точка, действията на доверителя и комисионера в изпълнение на комисионния договор (продажбата на консигнация) представляват последователно изпълнение на три търговски сделки – учредителна, изпълнителна и отчетна. Всяка една от тях има свое специфично счетоводно представяне в счетоводните регистри и във финансовите отчети на двете предприятия участници – доверител и комисионер.
 
I. Учредителна сделка. Чрез нея комисионерът се съгласява да извършва продажби на стоките от свое име, но за сметка на доверителя, на територията своя търговски обект. В този момент стоката преминава от доверителя към комисионера, като правото на собственост върху стоката не се прехвърля, т.е. остава в полза на доверителя.
 
II. Изпълнителна сделка. Това е моментът на същинската продажба. При тази сделка комисионерът предава стоката на третата страна, който от своя страна му я заплаща. Правото на собственост върху стоката преминава в полза на крайния купувач. От гледна точка на счетоводното законодателство, въпреки че комисионерът предава стоката на крайния купувач, за него не възниква основание да признае приходи от продажби на стоки, въпреки че в първичните счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството и данъчните документи по смисъла на ЗДДС (фактура, протокол за продажби, касова бележка от ЕКАФП) като продавач е вписан именно комисионерът.
 
III. Отчетната сделка. Това е сделката, при която комисионерът се отчита пред доверителя за продадените (респективно и за непродадените) стоки. Този отчет е базата, на която се определя възнаграждението (комисионната) на комисионера. Формата и съдържанието на документа, с който се документира отчетната сделка следва да се определя от самите участници в търговските взаимоотношения, но със сигурност той следва да съдържа реквизитите на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, тъй като този етап не представлява доставка по смисъла на ЗДДС и съответно в случая не се издават данъчни документи по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС. Едва при този трети етап, двете предприятия - участници в комисионния договор, следва да отчетат приходи от продажби. Доверителят следва да отчете в своите счетоводни регистри приходи от продажби на стоки/ продукция, а комисионерът следва да признае приходи от извършване на комисионерски услуги.
 
В описаната от Вас фактическа обстановка липсва първият етап от комисионния договор, а именно - учредителната сделка, при която стоката преминава от доверителя към комисионера. Също смеем да твърдим, че не е налице и третият етап – отчетна сделка, тъй като в случая липсва моментът на отчитане от страна на комисионера пред доверителя по отношение на продадените стоки. Тези два довода ни дават основание да твърдим, че извършените стопански операции не биха могли да се квалифицират като комисионен договор, тоест като продажба на консигнация.
 
Според нас в случая посредникът извършва две последователни доставки. След като посредникът е намерил купувач на стоката, същият закупува въпросната стока от Вашето предприятие на цена в размер на 65% от обявената крайна цена и в последствие я продава на крайния клиент на обявената цена. В подобна ситуация Вашето предприятие осъществява само една доставка, а именно - продажбата към посредника, нищо че стоката може директно да бъде доставена до крайния купувач. От своя страна, посредникът извършва две последователни (верижни) доставки. Първата е закупуване на стоката от Вашето предприятие по намалени цени, а втората е продажбата на стоката по обявени крайни продажни цени. По този начин посредникът формира печалба като разлика между продажната и покупната цена на съответните стоки.
 
За Вашето предприятие остава задължението да документирате продажбата на стоката към посредника, посредством издаване на фактура, в която следва да начислите дължимия ДДС и съответно да признаете в същия момент прихода от продажбата на стоката, тъй като са налице всички изисквания на приложимия за целта СС 18 – Приходи, а именно:
а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките;
б) продавачът…
 
 
Цялото решение можете да видите в „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Вземете я тук >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679