Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubschetovodstvo.bg

Годишен финансов отчетДанъчно облагане и таксиДДСЗДДФЛЗКПОНазначаванеОтраслово счетоводствоРегистриране на фирмиСчетоводство

Счетоводно отчитане на криптовалути

През последните години има нарастващ интерес към търговията с криптовалути, като интересът е в две посоки – придобиване и търговия с криптовалути, използвани като заместител на пари, както и придобиване на т.нар. токени. И двата вида криптовалути се придобиват чрез блокчейн технология, но се използват по различен начин.

 
Автор на настоящия анализ е експерт Алиция Профирова. Анализът е включен в бр. 18-ти на счетоводното списание „10 с ДДС“ от месец април. Броят включва още:
 
Експертни решения и анализи:
✦ Данъчно третиране по ЗДДС и счетоводно отчитане на ваучери за храна - анализ от експерт Мина Янкова
✦ Предоставяне на ваучери със задна дата - решение от експерт Христо Досев
✦ Ваучери за храна за служители на 2 длъжности - решение от експерт Христо Досев
✦ Предоставяне на ваучери за храна за предходни месеци - решение от експерт Елена Илиева
✦ Основание за плащане към ФЛ от ЕС за извършена консултантска услуга - решение от експерт Алиция Профирова
✦ Регистрация по ДДС за ФЛ, продаващо монети - решение от експерт Елена Илиева
✦ Деклариране на доходи на ФЛ, получени от продажба на произведения на изкуството - решение от експерт Елена Илиева
✦ Приложения към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ФЛ земеделски стопанин - решение от проф. д-р Любка Ценова
✦ Регистрация по ДДС за лице на граждански договор - решение от експерт Ели Марова
✦ Облагане на доход от спестовна застраховка “Живот” - решение от експерт Христо Досев
✦ Издаване на приходен касов ордер вместо касова бележка - решение от експерт Елена Илиева
✦ Облагане на доходи, получени от ФЛ през PayPal - решение от експерт Елена Илиева
 
Обнародвания в Държавен вестник:
✧ 3 нови е-услуги на НАП за потребители с регистрация по специалните режими за облагане с ДДС
✧ Онлайн подаване на Искане за прихващане или възстановяване на надвнесени суми
✧ НАП публикува новите образци на ГДД по ЗДДФЛ и ЗКПО за 2021 г.
✧ Промени в чл.73, ал. 1 от ЗДДФЛ в сила от 01-ви април 2022 г. - кратък анализ от проф. д-р Любка Ценова
 
За да получите целия брой с всички теми и решения, кликнете тук >>
 
 
Все още третирането на криптовалутите, търговията с тях и използването им за други цели няма законова уредба в България. Може да се каже почти същото и в световен мащаб, особено що се отнася до счетоводното им отчитане. Все още няма Международен счетоводен стандарт, а има само едно разяснение на Комитета по разяснения на МСФО от 2019 година. Причината е, че всички решения на Комитета по МСФО се взимат с консенсус. Т.е. след като е разработен даден стандарт, следва дълга и сложна процедура за приемането му, като всички страни членове на Комитета трябва да са съгласни с всички текстове на документа.
 
По отношение на данъчното третиране НАП приема, че е налице търговия с финансови активи, която е освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Въпреки това тълкуване има хипотези, в които може да се приеме, че са налице облагаеми доставки. Тъй като настоящето изложение третира счетоводното отчитане, е ясно, че ще разгледаме всички тези хипотези от гледна точка на търговец – дружество или физическо лице, което осъществява сделките си по търговски начин.
 
Също бих искала да отбележа, че тълкуването на различни видове сделки с криптовалута се базира от една страна на разяснениято на Комитета и от друга страна на тяхната икономическа същност и реалност. Счетоводното отчитане на събитията от гледна точка на тяхната същност и реалност е основен принцип на отчетността. Следователно, всеки вид сделка трябва да се разглежда именно в този аспект. Когато сме наясно с икономическата същност на сделката, лесно можем да решим какво да бъде счетоводното ѝ третиране.
 
Криптовалутите, използвани като заместител на пари, мога да се отчитат или като стоки, или като нематериални активи.
 
За да можем да се ориентираме как би следвало да третираме счетоводно покупката и използването на токените, би трябвало да се запознаем първоначално с това какво всъщност представлява този вид криптовалута.
 
Най-общо казано токенът е вид символ /цифров/, който дава право на достъп до определени стоки и услуги. Токените се издават от различни компании, като съответният токен има стойност само за компанията, от която се придобива.  Закупеният токен, се съхранява в портфейл за криптовалута, като притежателят на токена може не само да има достъп до определени стоки и услуги, предлагани от компанията, а и да има право да гласува и участва в развитието на компанията.
 
Най-разпространените токени са т.нар. Utility токени или помощни токени. Тези токени могат да дадат различни привилегии на инвеститорите – ползване на продукти или услуги на компанията или достъп до съдържание. Тези, както и другите токени, се управляват чрез т.нар. „умни договори“.
 
Ако разгледаме икономическата същност и реалност на тези токени, то те напълно отговарят на условията, за да бъдат признати като финансови инструменти: налице е договорно взаимоотношение, съществува договорно право да се получат средства или друг актив, както налице е възможността да се размени с финансов актив на друго предприятие. Но въпреки наличието на тези характеристики, моето мнение е, че не е подходящо те да бъдат отчитани като такива. Защо? Главната причина е, че МСФО 9 изисква финансовите инструменти да се оценяват по справедлива стойност. А този вид токени има стойност само за компанията, от която е придобит. Следователно трудно може да се определи неговата справедлива стойност, след като той не се търгува извън платформата на компанията, която го е издала. Тъй като обикновено подобни активи не се закупуват за търгуване, а за използване в рамките на определен проект, то те не следва да се отчитат като стоки /едно от предложенията за отчитане на Комитета по разясненията на МСФО/. Следователно тези токени следва да се отчитат като нематериални активи.
 
Отчитането на нематериалните активи е по историческа цена, т.е. цена на придобиване, като отчитането следва да бъде съгласно изискванията на СС – 38 Нематериални активи и да се амортизират съгласно приетата счетоводна политика на предприятието. Необходимо е да се тестват за обезценка в края на всеки отчетен период съгласно изискванията на СС – 36 Обезценка на активи.
 
Притежателите на такива токени могат да получат като бонус още токени за извършване на определени действия в платформата /например гледане на рекламно съдържание/. В този случай от гледна точка на отчетността би следвало да се разгледа дали имаме придобиване на нов нематериален актив или имаме увеличение на стойността на притежавания актив. Съгласно изискванията на СС – 38 Нематериални активи стойността на придобит нематериален актив се увеличава с определени последващи разходи за актива. В случая не са налице никакви последващи разходи. Следователно не можем да пристъпим към увеличаване на стойността на нашия нематериален актив. Придобития нов токен - „вътрешна монета“ - получаваме като награда за определено действие и следователно би следвало да го третираме като придобит безвъзмездно нов нематериален актив и да увеличим своята печалба.
 
Дотук сме в хипотезата на придобиване на „цифровите активи“ и тяхната първоначална оценка в счетоводството. Но обикновено подобен вид активи се придобиват, за да се използват: може да се заменят с друг актив от платформата или да се „закупи“ достъп да определени продукти, които платформата предлага.
 
Ако заменим актива си с друг подобен актив, е налице замяна на сходни активи. В този случай не се отчита печалба или загуба при размяната на актива – всяко предприятие оценява придобития актив вследствие на замяната по стойността на актива, който е отдало на другото предприятие. От данъчна гледна точка нямаме промяна на третирането на нашия актив.
 
Друг следва да е подходът, ако срещу нашия токен предприятието получава достъп, например до определена платформа за база данни на компанията, която може да използва. В този случай криптовалутата се използва за покупка на определена услуга. Тук данъчното третиране на изразходването на криптовалутата не може да бъде съгласно чл. 46 от ЗДДС като освободена доставка, тъй като не става дума за търговия с финансови активи. Налице е покупка на определена услуга, като в този случай мястото на изпълнение на услугата би следвало да се определи съгласно чл. 21 от ЗДДС. Тъй като всяко предприятие е данъчно задължено лице съгласно закона, то би следвало да отрази в дневниците си тази сделка съгласно изискванията на ЗДДС.
 
Друг вид токени са токените за сигурност. Този вид токени са подобни на ценните книжа, които се търгуват на фондов пазар. Всеки притежател на токени за сигурност има право да получи акции на дружеството, дял от печалбата и дивиденти. Следователно тук можем да говорим за финансови инструменти, които следва да се признават и оценяват съгласно счетоводните стандарти за финансови инструменти.
 
Тъй като по своя характер този вид токени са съвсем близки до ценни книги, то те се наблюдават от съответните регулаторни органи – както самите токени, така и компанията, която ги издава. Токените за сигурност, за разлика от другите видове токени, предполагат официална регистрация. Тъй като те са обвързани с ценни книжа, токените могат да бъдат реална финансова инвестиция.
 
При придобиване на токени за сигурност предприятието следва да ги класифицира като финансови инструменти /дългосрочни или краткосрочни/, в зависимост от намеренията, които има – да ги държи за продажба или за дългосрочна инвестиция, от която очаква печалба.
 
За токените за сигурност оценката по справедлива стойност при придобиването им не е проблем, тъй като те са подобни на всички борсово търгувани ценни книжа. Не е проблем и оценката им към края на всеки отчетен период. При продажба на такъв вид токени имаме класическа продажба на финансови активи, поради което в случая се прилага чл. 46 от ЗДДС.
 
Една от големите иновации в света на токените са незаменяемите токени NFT. 
 
Тези токени дават гаранция за собственост. Обикновено това е право на собственост върху обект, който може да бъде цифров или физически. Ако обектът е физически, NFT се свързва с неговата цифрова снимка. Тъй като, използвайки NFT, не може да се придобие собственост върху произведение на изкуството /в смисъл, че няма да получите като пратка картина, която сте купили с NFT/, следва да третираме тези произведения като услуги по смисъла на ЗДДС. Следователно, както посочихме по-горе при помощните токени, в момента, в който закупим цифрово произведение на изкуството или интернет приложение, ние получаваме услуга. Следователно, отново следва да приложим изискванията на ЗДДС за сделки с услуги и да отразим в дневниците си тази покупка. Много интересен е въпросът дали ще имаме право на данъчен кредит в случая или протоколът следва да се отрази само в дневника за продажбите. Много внимателно следва да се анализира дали покупката на това произведение на изкуството/ приложение е свързана с дейността на дружеството.
 
Ако участва в платформа /например Ethereum/, дружеството би могло да предлага за продажба собствени разработки и да получава заплащане всеки път, когато има продажба. В повечето случаи това се счита за продажба на авторско право. Ако разгледаме тези продажби от гледна точка на ЗДДС /мисля, че осчетоводяването на прихода в счетоводството е ясно/, е важно да имаме информация за купувача – дали е данъчно задължено лице по смисъла на закона или не. Когато купувачът е данъчно незадължено лице /чл. 21, ал. 1/, то мястото на доставката на услугата е мястото, където ние /доставчикът/ сме установили своята икономическа дейност. Следователно трябва да начислим за тази наша продажба ДДС.
 
Поради факта, който посочихме в началото на нашето изложение /липса на единна нормативна база, относно криптовалутите/, то представлява лично мнение на автора по някои от най-важните въпроси, свързани с един видовете криптовалути, а именно токените. Мнението е формирано на база опит и тълкуване на видовете сделки от гледна точка на законодателството в момента и не претендира да бъде абсолютна истина. Настоящето изложение може в бъдеще да бъде доразвито предвид бързото напредване на блокчейн технологиите и тяхното все по-масово използване. Надявам се, че то може да породи дискусия по поставените в него въпроси, като и допълнително въпроси, които да бъдат разгледани в бъдеще.  
 
Източник: счетоводно списание „10 с ДДС“ – бр. 18 от месец април. Вземете целия брой от тук >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679