Въпрос: Дружество с основен предмет на дейност инженерни дейности и технически консултации е сключило договор с финландска фирма. През 2017 г. на 25.12. издава фактура за извършените услуги. Падежът е на 24.01.2018 г. Финландската фирма, поради смяна на собственика си, не заплаща стойността по фактурата. От коя година се счита, че е настъпило обстоятелство по чл. 37 от ЗКПО - изтичане на 5-годишен давностен срок, за да отпишем вземането по реда на чл. 34 от ЗКПО и да бъде признато за данъчни цели? Трябва да е от датата на падежа, т.к. тогава е станало изискуемо, т.е. можем да го отпишем на 24.01.2023 г.?
Казус и експертно решение от най-новото издание “Експертите решават: Данъчни казуси” с готови актуални решения на казуси за ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, Наредба № Н-18 и ЗОПБ, ДОПК и ЗМДТ! Вижте повече тук >>>
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Понятието падеж визира момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено или момента, в който може да бъде поискано изпълнение. При липса на изпълнение след настъпване на падежа длъжникът изпада в забава и в този смисъл падежът определя изискуемостта на задължението, т.е. възниква претенцията на кредитора и той може да покани длъжника да изпълни, както и да предяви иск за изпълнение. От падежа започва да тече погасителната давност. Видно от цитирания текст на ЗКПО, нормата на чл. 37 еднозначно определя началната дата на данъчната давност и това е датата, на която вземането е станало изискуемо.
Следователно, щом падежът на задължението е 24.01.2018 г. и за задължението се прилага петгодишната давност съгласно ЗЗД, разходите от отписването му като несъбираемо биха били признати за данъчни цели най-рано през 2023 г. на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Понятието падеж визира момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено или момента, в който може да бъде поискано изпълнение. При липса на изпълнение след настъпване на падежа длъжникът изпада в забава и в този смисъл падежът определя изискуемостта на задължението, т.е. възниква претенцията на кредитора и той може да покани длъжника да изпълни, както и да предяви иск за изпълнение. От падежа започва да тече погасителната давност. Видно от цитирания текст на ЗКПО, нормата на чл. 37 еднозначно определя началната дата на данъчната давност и това е датата, на която вземането е станало изискуемо.
Следователно, щом падежът на задължението е 24.01.2018 г. и за задължението се прилага петгодишната давност съгласно ЗЗД, разходите от отписването му като несъбираемо биха били признати за данъчни цели най-рано през 2023 г. на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари