Въпрос: Фирмата ни е ЕООД и се занимава с търговия на мебели и ел. уреди. Собственикът реши през м. 06.2022 г. да закупи лек автомобил от чужбина от държава членка на ЕС на стойност 30000 евро в брой, като по фактурата няма натрупано ДДС. В ДДС дневниците за м. 06 е самоначислено ДДС в размер на 6000 евро в дневник на продажбите по чл. 117 като ВОП. Как да ползваме сега 50% от ДДС-то, като преди няколко дни стана ясно, че автомобилът ще се използва за лични и служебни цели 50 на 50 съгласно чл. 204 и 215а от ЗКПО? Как ще се отрази в ДДС дневниците за м. 07? Какво се попълва и после в ГДД по чл. 92 за 2022? Трябва да го заведа като ДМА. Не ми е ясно как да му начислявам в последствие разходите по амортизации, застраховки, ремонти и т.н. по този чл. 204?
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова в най-новото електронно ръководство „Счетоводно и данъчно третиране на движимо и недвижимо имущество - решени казуси“. Вижте го тук >>
А ето и отговора на въпроса:
Данъчно признаване на разходи за целите на ЗКПО се различава съществено от правилата за ползване на данъчен кредит по ЗДДС. ЗДДС в чл. 70, ал. 1, т. 4 ограничава правото на данъчен кредит за придобити леки автомобили, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението им. Законът допуска да се ползва данъчен кредит само в случаите, изброени в ал. 2. Това означава, че само ако лекият автомобил се използва за изброените дейности, ще имате право на данъчен кредит:
- единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
- предназначен е единствено за препродажба (търговски наличности);
- използва се за с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
- лекият автомобил се ползва за различни дейности, различни от посочените по-горе, само в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Ако лекият автомобил се използва за дейност, изброена в чл. 70, ал. 2, тогава ще отпаднат ограниченията на ал. 1 и бихте могли да ползвате право на данъчен кредит. В случая обаче, дейността на фирмата не отговаря на дейностите, изброени в чл. 70, ал. 2 от закона, затова няма да имате право на данъчен кредит за лекия автомобил, и за разходите, свързани с неговото използване.
За целите на ЗКПО следва да водите достатъчно подробна аналитична отчетност на разходите, свързани с лекия автомобил, която да помогне да определите данъчната основа по чл. 215а. В част VIII от ГДД се попълва данъчната основа, определена по реда на чл. 215а и съответно дължимият данък върху разходите.
Източник: „Счетоводно и данъчно третиране на движимо и недвижимо имущество – решени казуси“. Вземете е-ръководството от тук >>
А ето и отговора на въпроса:
Данъчно признаване на разходи за целите на ЗКПО се различава съществено от правилата за ползване на данъчен кредит по ЗДДС. ЗДДС в чл. 70, ал. 1, т. 4 ограничава правото на данъчен кредит за придобити леки автомобили, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението им. Законът допуска да се ползва данъчен кредит само в случаите, изброени в ал. 2. Това означава, че само ако лекият автомобил се използва за изброените дейности, ще имате право на данъчен кредит:
- единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
- предназначен е единствено за препродажба (търговски наличности);
- използва се за с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
- лекият автомобил се ползва за различни дейности, различни от посочените по-горе, само в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Ако лекият автомобил се използва за дейност, изброена в чл. 70, ал. 2, тогава ще отпаднат ограниченията на ал. 1 и бихте могли да ползвате право на данъчен кредит. В случая обаче, дейността на фирмата не отговаря на дейностите, изброени в чл. 70, ал. 2 от закона, затова няма да имате право на данъчен кредит за лекия автомобил, и за разходите, свързани с неговото използване.
За целите на ЗКПО следва да водите достатъчно подробна аналитична отчетност на разходите, свързани с лекия автомобил, която да помогне да определите данъчната основа по чл. 215а. В част VIII от ГДД се попълва данъчната основа, определена по реда на чл. 215а и съответно дължимият данък върху разходите.
Източник: „Счетоводно и данъчно третиране на движимо и недвижимо имущество – решени казуси“. Вземете е-ръководството от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари