Интересът на потребителите на фиансови отчети е към определен период, който в най-общият случай е времето от 01 януари до 31 декември.
Настоящият анализ е взет от “Самоучител по счетоводство в 7 лесни урока – електронно ръководство за начинаещи счетоводители”. В изданието директно на имейла си ще получите ценни експертни първи уроци с фигури и примери относно:
Урок 1: Правни задължения, основи понятия,счетоводни принципи
Урок 2: Счетоводен баланс. Текущи и нетекущи активи
Урок 3. Счетоводен баланс. Капитал и резерви
Урок 4. Счетоводен баланс. Задължения
Урок 5. Отчет за приходите и разходите. Приходи
Урок 6. Отчет за приходите и разходите. Разходи и данъци
Урок 7. Годишен финансов отчет
Поръчайте електронното ръководство от тук >>
Същевременно, в своята ежедневна икономическа дейност предприятията реализират операции, които водят не само до промяна на общата сума на активите, пасивите, приходите и разходите, но и промяна в тяхната структура. Тази дейност изисква да намери своето отражение в счетоводството на предприятието, така както би била отразена, в случай че финансовите отчети се съставяха след всяка стопанска операция. За да се реализира тази цел се използва системата на счетоводните сметки. Отвъд строго научните определения в миниатюрен вид.
Фиг. 1-8:
Счетоводната сметка, представена в табиличен вид, се състои от две колони – лява, наричана „Дебит“ и дясна, наричана „Кредит“ (вж. Фигура 1-8), като на всяка позиция активи, пасиви, приходи и разходи съответства съответната група счетоводни сметки. Например: Дълготрайните материални активи могат да включват: земя и сгради; машини и съоръжения; други приспособления и движими вещи, инструменти и оборудване; плащания по сметка (аванси) и материални активи в процес на изграждане. За всеки от посочените обекти на отчитане е необходимо да съществува счетоводна сметка, която да отразява както общите (синтетични), така и индивидуалните (аналитични) промени в правата и задълженията на предприятието.
Съществуват четири вида изменения в активите и пасивите които водят до съответните варианти на отразяване по счетоводните сметки (счетоводни операции). Графичното изображение на тези изменения е представено на Фигура 1-9.
При метода на двустранното (системно) счетоводно отразяване не е възможно да съществува отразяване в изменението само на актив или пасив. Видно от Фигура 1-9, всяко изменение в актив или пасив е свързано с кореспондиращо изменение на друг актив или пасив.
Предвид на това, че позициите в баланса и отчета за приходите и разходите представят разграничима по икономическата си същност информация, то за всяка от тези позиции е необходимо да съществува поне една счетоводна сметка, по която да се отразяват осъществените от предприятието операции. Списъкът от счетоводни сметки, които предприятието използва за регистриране на счетоводните операции, събиране и обобщаване на счетоводна информация се нарича индивидуален сметкоплан.
Този документ се утвърждава от ръководството на предприятието, като неговата индивидуална структура трябва да подпомага управленските решения. В този аспект е една от основните грешки, набюдавани в практиката – ръководството на предприятието доверява съставянето на индивидуалния сметкоплан изцяло и само на счетоводните отдели, пропускайки възможността за утвърждаване на сметкоплан, който да подпомага управленското счетоводство. Тази проблематика ще бъде разгледана допълнително в следващите раздели.
Резюме в алгоритъм:
Вземете всички 7 урока по счетоводство с електронното ръководство “Самоучител по счетоводство в 7 лесни урока – електронно ръководство за начинаещи счетоводители", като го поръчате от тук >>
Урок 1: Правни задължения, основи понятия,счетоводни принципи
Урок 2: Счетоводен баланс. Текущи и нетекущи активи
Урок 3. Счетоводен баланс. Капитал и резерви
Урок 4. Счетоводен баланс. Задължения
Урок 5. Отчет за приходите и разходите. Приходи
Урок 6. Отчет за приходите и разходите. Разходи и данъци
Урок 7. Годишен финансов отчет
Поръчайте електронното ръководство от тук >>
Същевременно, в своята ежедневна икономическа дейност предприятията реализират операции, които водят не само до промяна на общата сума на активите, пасивите, приходите и разходите, но и промяна в тяхната структура. Тази дейност изисква да намери своето отражение в счетоводството на предприятието, така както би била отразена, в случай че финансовите отчети се съставяха след всяка стопанска операция. За да се реализира тази цел се използва системата на счетоводните сметки. Отвъд строго научните определения в миниатюрен вид.
Фиг. 1-8:
Счетоводната сметка, представена в табиличен вид, се състои от две колони – лява, наричана „Дебит“ и дясна, наричана „Кредит“ (вж. Фигура 1-8), като на всяка позиция активи, пасиви, приходи и разходи съответства съответната група счетоводни сметки. Например: Дълготрайните материални активи могат да включват: земя и сгради; машини и съоръжения; други приспособления и движими вещи, инструменти и оборудване; плащания по сметка (аванси) и материални активи в процес на изграждане. За всеки от посочените обекти на отчитане е необходимо да съществува счетоводна сметка, която да отразява както общите (синтетични), така и индивидуалните (аналитични) промени в правата и задълженията на предприятието.
Съществуват четири вида изменения в активите и пасивите които водят до съответните варианти на отразяване по счетоводните сметки (счетоводни операции). Графичното изображение на тези изменения е представено на Фигура 1-9.
При метода на двустранното (системно) счетоводно отразяване не е възможно да съществува отразяване в изменението само на актив или пасив. Видно от Фигура 1-9, всяко изменение в актив или пасив е свързано с кореспондиращо изменение на друг актив или пасив.
Предвид на това, че позициите в баланса и отчета за приходите и разходите представят разграничима по икономическата си същност информация, то за всяка от тези позиции е необходимо да съществува поне една счетоводна сметка, по която да се отразяват осъществените от предприятието операции. Списъкът от счетоводни сметки, които предприятието използва за регистриране на счетоводните операции, събиране и обобщаване на счетоводна информация се нарича индивидуален сметкоплан.
Този документ се утвърждава от ръководството на предприятието, като неговата индивидуална структура трябва да подпомага управленските решения. В този аспект е една от основните грешки, набюдавани в практиката – ръководството на предприятието доверява съставянето на индивидуалния сметкоплан изцяло и само на счетоводните отдели, пропускайки възможността за утвърждаване на сметкоплан, който да подпомага управленското счетоводство. Тази проблематика ще бъде разгледана допълнително в следващите раздели.
Резюме в алгоритъм:
Вземете всички 7 урока по счетоводство с електронното ръководство “Самоучител по счетоводство в 7 лесни урока – електронно ръководство за начинаещи счетоводители", като го поръчате от тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари