Осчетоводяване на кредитно известие за бонус оборот

Научете повече за офертата тук >>


А ето и един от казусите, разгледан в ръководството "Отраслово счетоводство - заплетени ситуации и техните решения": 

Въпрос: Фирмата ни се занимава с транспортна дейност. Купуваме резервни части и един от доставчиците ни пуска кредитно известие за бонус оборот. Няма посочени фактури, за които се отнася, нито са описани като вид и бройка самите части, а е посочена само обща стойност. Как е правилно да се осчетоводи такъв документ, с какви счетоводни статии?

Отговор на въпроса даде експерт Силвия Динова: 

Кредитните известия за бонус за достигнат оборот, предоставени от доставчика на резервните части би следвало да се осчетоводят като намаление на себестойността на закупените материални запаси. Тъй като се предполага, че резервните части са закупени и вложени през годината, кредитното известие следва да се осчетоводи като намаление на разходите за материали за периода, за който се отнася в Отчета за приходите и разходите.

Дотук с теорията и най-удачният подход за осчетоводяването, който е подходящо да бъде приложен, ако са налице следните условия:

- Да има подписан договор, съгласно който да е ясно бонусът как се изчислява, т.е. определяем е спрямо фактурите за резервни части като процент (%) от сумата на доставките и съответно фактурите за тях;
- Да има конкретен период, за който се отнася (начална и крайна дата за следене на периода на доставките). 

Ако горепосочените предпоставки са налице, предприятието ще може да определи за кои резервни части точно се отнася кредитното известие. Съответно, ако по-голямата част от тези резервни части са вложени в дейността, ще може да осчетоводи фактурата като намаление на разход със следната сторно операция, което е и практическото решение с най-малко ресурси:

Дт 601 Разходи за материали – сторно операция за сумата на кредитното известие
Дт 4531 - сторно операция
Кт 401 - сторно операция

Ако обаче, резервните части не са вложени, а останат на склад в края на периода, по-удачно би било вместо да се коригира разходът за годината, да се вземе следната сторно операция:

Дт 302 Материали – сторно операция за сумата на кредитното известие
Дт 4531 - сторно операция
Кт 401 - сторно операция

За тази цел, обаче, предприятието следва да има практическа възможност да коригира себестойността в складовата програма и в счетоводната програма на материалите артикул по артикул, което в практиката не винаги е възможно или усилията биха надхвърлили ползите от подобно прекалкулиране на себестойността на наличните материални запаси.

Причината да се намалява доставната стойност на материалните запаси, а оттам и отчетната стойност на продадените стоки (в конкретния случай разходите за материали – резервни части), е определението за „разходи по закупуване" на материални запаси, дадено в точка 5.1. на Счетоводен стандарт 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси".

СС 2, точка 5.1. „Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване."

Аналогично е счетоводното третиране, ако дружеството прилага Международните стандарти за финансово отчитане, по-специално параграф 11 от МСС 2 „Материални запаси".

МСС 2, Разходи за закупуване, параграф 11. „Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, митните сборове и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи и други, които могат директно да се отнесат към придобиването на завършените стоки, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност."а 503Парични средства.

Източник: Печатно издание "Отраслово счетоводство - заплетени ситуации и техните решения".