Въпрос: Фирма ЕООД с регистрация по ДДС извършва дейност международен транспорт в рамките на Европейския съюз. Дейността се извършва от собственика, който е самоосигуряващо се лице на минималния осигурителен доход, без договор за управление и без възнаграждение за личен труд; връща се в България веднъж в годината. При тези условия собственикът има ли право на командировъчни съгласно Наредбата за командировки в размер до 54 евро на ден и данъчно признат разход ли са те?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Казусът и неговото решение, както и още над 70 експертни решения за данъци и счетоводно отчитане, труд и осигуряване + нормативна уредба ще намерите в книгата „Пътеводител в транспорта: данъци и счетоводство, труд и осигуряване“. Вижте повече за изданието тук >>
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. Посочените счетоводни разходи се признават, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и ако разходите са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
В конкретния случай условието за свързаност на пътуването и престоя с дейността на предприятието явно е изпълнено и за да са данъчно признати разходите за пътуване и престой на едноличния собственик на капитала, който полага личен труд в собственото си дружество, е необходимо да са изпълнени и останалите две условия:
– да е налице трудово или извънтрудово правоотношение между физическото лице и дружеството;
– да е налице документална обоснованост на разхода.
Независимо че дейността на физическите лица – собственици или съдружници в търговски дружества по полагане на личен труд в собствените им дружества представлява облигационно правоотношение в широкия смисъл на понятието, това не е достатъчно за изпълнение на горепосочените изисквания на чл. 33 от ЗКПО. Нещо повече, в подобни случаи, в които собственик или съдружник в търговско дружество полага личен труд в собственото си дружество само на основание членствените правоотношения, в хода на контролно производство НАП може да приеме, че физическото лице пътува в качеството си на собственик или съдружник, а съгласно изричната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физическите лица в тези случаи са данъчно непризнати. В този смисъл е препоръчително отношенията между дружеството и едноличния собственик на капитала по повод извършване на дейността по международен транспорт да се регламентират изрично по един от двата начина:
– като извънтрудово правоотношение;
– като трудов договор.
Въпреки че сключването на трудов договор между ЕООД и едноличния собственик на капитала му не е изрично забранено, съществуват някои специфики и ограничения, особено ако въпросният едноличен собственик е и управител на дружеството. В случай че извършването на дейността е уредено като трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, следва да се има предвид, че в случая ще са приложими разпоредбите на чл. 121а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Ако взаимоотношенията между дружеството и едноличния собственик на капитала бъдат уредени под формата на извънтрудово правоотношение - граждански договор (включително и договор за управление), командироването на физическото лице ще се извърши на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и документалната обоснованост на разходите ще се разглежда съобразно изискванията на тази Наредба.
Казусът и неговото решение, както и още над 70 експертни решения за данъци и счетоводно отчитане, труд и осигуряване + нормативна уредба ще намерите в книгата „Пътеводител в транспорта: данъци и счетоводство, труд и осигуряване“. Вижте повече за изданието тук >>
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. Посочените счетоводни разходи се признават, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и ако разходите са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
В конкретния случай условието за свързаност на пътуването и престоя с дейността на предприятието явно е изпълнено и за да са данъчно признати разходите за пътуване и престой на едноличния собственик на капитала, който полага личен труд в собственото си дружество, е необходимо да са изпълнени и останалите две условия:
– да е налице трудово или извънтрудово правоотношение между физическото лице и дружеството;
– да е налице документална обоснованост на разхода.
Независимо че дейността на физическите лица – собственици или съдружници в търговски дружества по полагане на личен труд в собствените им дружества представлява облигационно правоотношение в широкия смисъл на понятието, това не е достатъчно за изпълнение на горепосочените изисквания на чл. 33 от ЗКПО. Нещо повече, в подобни случаи, в които собственик или съдружник в търговско дружество полага личен труд в собственото си дружество само на основание членствените правоотношения, в хода на контролно производство НАП може да приеме, че физическото лице пътува в качеството си на собственик или съдружник, а съгласно изричната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО разходите за пътуване и престой на физическите лица в тези случаи са данъчно непризнати. В този смисъл е препоръчително отношенията между дружеството и едноличния собственик на капитала по повод извършване на дейността по международен транспорт да се регламентират изрично по един от двата начина:
– като извънтрудово правоотношение;
– като трудов договор.
Въпреки че сключването на трудов договор между ЕООД и едноличния собственик на капитала му не е изрично забранено, съществуват някои специфики и ограничения, особено ако въпросният едноличен собственик е и управител на дружеството. В случай че извършването на дейността е уредено като трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, следва да се има предвид, че в случая ще са приложими разпоредбите на чл. 121а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Ако взаимоотношенията между дружеството и едноличния собственик на капитала бъдат уредени под формата на извънтрудово правоотношение - граждански договор (включително и договор за управление), командироването на физическото лице ще се извърши на основание Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и документалната обоснованост на разходите ще се разглежда съобразно изискванията на тази Наредба.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари